Видове риби и аквакултури - Видове продукти от риболов и аквакултура и техните специфични характеристики

Водните организми в историята

20 юни 2013   0

Автор FisheryBulgaria Team

Водните организми в историята

Много преди реките, езерата и моретата да се превърнат с напредването и разрастването на човешката цивилизация във водни пътища, те са използвани от древните хора за добиване на храна.

Много преди реките, езерата и моретата да се превърнат с напредването и разрастването на човешката цивилизация във водни пътища, те са използвани от древните хора за добиване на храна. Разбира се, това е ставало чрез експлоатация на естествените водни ресурси, преди всичко рибни. Някои изолирани човешки общества, като например тези в Исландия и други острови и островни групи, както и по бреговете на великите реки като Амур, Шилка и Усури в Далекоизточна Азия са развили истински рибни цивилизации, в които рибата се е използвала за храна и от хората, и от животните, дори от конете, рибната мазнина е служела за осветление, дори за отопление, рибната кожа – за дрехи и други потреби.

С нарастването на населението и структурирането на първите древни цивилизация се поставя началото на изкуственото развъждане на риба и други водни организми първо с декоративна цел, впоследствие – със стопанска. Аквакултурата като специфично знание и практика според съвременните ни познания възниква в древен Китай. За естетическите нужди на на управляващата върхушка там още преди повече от 3000 години са селекционирани и отглеждани аквариумни рибки, някои от които, като например червените риби от семейство шаранови се култивират и до днес по цял свят. По-късно, приблизително около 1500 – 1000 г. пр. н. е. постепенно се пристъпва към стопанското отглеждане на някои, предимно също сладководни видове, за храна. Тази практика преминава от Китай в други азиатски огнища на древни цивилизации и за около хилядолетие и половина достига през Средна Азия до Средиземноморието. Едва по времето на Древния Рим в тази част на света рибовъдството се превръща в стопански отрасъл и се разпространява в римските владения в Централна и Западна Европа. Правят се много опити, някои от тях успешни, за развъждане на шаранови и есетрови риби.

За състоянието на рибовъдството по нашите земи в древността няма сведения, но е известно, че рибата е имала място в храната на траките и старите българи. Първообраз на рибовъдни съоръжения са изгражданите в някои летни дворцови комплекси на басейни, в които се е съхранявала риба, ловена предимно в Дунав за трапезата на аристокрацията. Известно е също така че през Средновековието за нуждите на византийските императори и след това на султанския двор със специални дървени бъчви на колела жива риба е доставяна от Дунав до Константинопол, като за целта са изграждани станции за смяна на конете и съоръжения за смяна на водата в цистерните.

В България интересът към аквакултурата възниква доста късно, едва в първите десетилетия след Освобождението. За пръв път професионален подход към тази област е бил демонстриран на  първото Пловдивско изложение, когато е бил показан рибарник за изкуствено отглеждане на риба, които предизвикал голям интерес. В края на ХІХ в. И по-точно през 1896-1897 г. в Садово, Пловдивско и Образцов чифлик, Русенско са построени рибарници за шаран. През 1922 г. край Рилския манастир е създадена първата пъстървова рибовъдна станция. През 70-те години на ХХ в. са проведени успешни опити за култивиране на черноморски миди и отглеждането им започва да се превръща в перспективно направление. Изследвана е възможността за отглеждане на пъстърва, кижуч и кефалови риби в садки в Черно море. Правят се опити за култивиране на черноморска скарида (Palaemon adpersus).

Едно от най-перспективните направления, развивани през миналия век у нас е аклиматизацията на далекоизточните растителноядни риби - бял и пъстър толстолоб и бял амур. Благодарение на това отрасълът бързо заема сериозно място в хранителната индустрия на България и достига максимум произведена у нас рибна продукция - около 16 000 т. – през 1982-1983 г. За тези резултати огромен принос имат Институтът по сладководно рибовъдство в Пловдив, Институтът по рибни ресурси във Варна, Институтът по рибна промишленост в Бургас, Българската академия на науките, Софийският и Тракийският университети и Лесотехническия институт.



Виж още от Видове риби и аквакултури »

Пъстърва

Пъстърва

У нас се среща балканска пъстърва (Salmo trutta fario), американска (дъгова) (Oncorhynchus mykiss), сивен (Salvelinus fontinalis), дунавска пъстърва (Hucho hucho), черноморска пъстърва (Salmo trutta labrax). От всички тях само първите три представляват интерес от гледна точка на развитие на рибовъдството и на спортния риболов в страната.

18 юни 2013



Избор на редактора

НАЙ - ЧЕТЕНИТЕ