Производство и консумация - Национална и Европейска статистика за производството и консумацията на продукти от риболов и аквакултура

Аквакултурата днес

22 юни 2013   0

Автор FisheryBulgaria Team

Аквакултурата днес

Проблемите на изхранването на населението на земното кълбо налагат да си даваме сметка, че животът на хората от най-дълбока древност е свързан в една или друга стенен с използването на водните организми като източник на ценна белтъчна храна.

Днес ролята на хидробионтите в изхранването на населението придобива все по-голямо значение, особено в районите, богати на водни ресурси. Очевидната тенденция за намаляване на рибните и нерибни запаси (мекотели, ракообразни и др.) на световния океан все по-остро поставя въпроса за вземане на адекватни мерки за намаляване на пресата върху естествените популации на хидробионтите. Това може да се извърши чрез развитие на различни методи за отглеждане на водни организми, т.е. чрез приоритетно развитие на аквакултурата. В съвременния свят това не е просто теоретична постановка, но и добре очертана тенденция.

Не подлежи на съмнение, че аквакутурата е един от най-бързо развиващите се отрасли от селското стопанство в света. Според ФАО световния добив на водни организми (от улов и аквакултура) бележи непрекъснат напредък и през 2002 г. достига 133,0 млн. тона. За период от 30 години е отчетено двукратно увеличаване на общото количество хидробионти, които се предлагат на пазара, като значителна част от него се дължи на бурното развитие на аквакултурата. Според прогнозата на ФАО през 2020 година половината от общата продукция на хидробионти, добита от улов и култивиране, ще са от аквакултурата.

Аквакултурата е отглеждането на риба, черупкови организми и водна растителност, като например водорасли. Тя е един от най-бързо растящите хранителни сектори в света и вече осигурява около половината от цялото консумирано количество риба.

Една пета от производството на риба в Европейския съюз произлиза от аквакултурата. Общо в Европа аквакултурата представлява почти 20 % от производството на риба и осигурява работа на около 65 000 души. Аквакултурата в ЕС е известна с високия стандарт на продуктите и производствените методи.

В България общия добив на хидробионти се формира от два основни сектора: аквакултура(сладководна и морска) и улов (сладководен и морски). От своя страна сладководната акавакутура се раздела на две групи - топловодна и студеноводна. От топлолюбивите риби обект на отглеждане са шаран, "растителноядните риби", черен амур, буфалови риби, лин, а напоследък увеличава обема си производството на европейски, американски сом и щука. Непрекъснато нараства относителния дял на есетровите риби, като производителите разчитат много на реализацията на черен хайвер. По данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури продукцията от топловодни стопанства през 2004 г. е 1609 т., което е 48,6% от общата аквакултура в страната.

От студенолюбивите видове риба в България основен обект на отглеждане е дъговата пъстърва. Освен нея се отглеждат ограничени количества балканска пъстърва и сивен, като производството на пъстървови представлява 47% от от общата продукция от аквакултурата в страната. Единственият обект на култивиране в морските граници на страната е черна морска мида (Mytilus galloprovincialis), като производството през 2004 г. надхвърля 117 тона. Сладководните раци, които се предлагат на пазара, са добити при улов от естествени популации или от водоемите за аквакултура . Всички количества от голямата водна жаба представляват улов от естествени водоеми. В България аквакултурата е малък специфичен подотрасъл на отрасъл земеделие, но тя има важно значение като източник на ценна белтъчна храна за изхранване на населението.

Аквакултурата е важна дейност в много европейски региони. Производството на продукти от аквакултури на Европейския съюз, със своите 1,3 милиона тона на стойност от около 3,2 милиарда евро, представлява 20,4 % от общия обем на производството в сектор рибарство на ЕС. Делът му от световното производство на продукти от аквакултури е 2,3 % като обем и 4 % като стойност.

Въпреки това нарастването на качеството не доведе до нарастване на продукцията. Производството на аквакултурата в ЕС е сравнително постоянно от 2000 г. насам, докато в останалите части на света производството е нараснало с около една трета. Ако погледнем по-отблизо, ще забележим, че различните сектори на аквакултурата се развиват в почти противоположна посока. Например през последните години производството на морска риба в Европа непрекъснато нараства, докато това на мекотели и сладководна риба показва траен спад.

Развитието на по-конкурентоспособна и екологична аквакултура е приоритет на европейското финансиране посредством Европейския фонд за рибарство (ЕФР) и в рамките на научно-изследователските програми на ЕС . През 2009 г. Комисията предложи стратегия за бъдещето на европейската аквакултура.



Виж още от Производство и консумация »



Избор на редактора

НАЙ - ЧЕТЕНИТЕ