Производство и консумация - Национална и Европейска статистика за производството и консумацията на продукти от риболов и аквакултура

Рибният сектор в Европа

20 юни 2013   0

Автор FisheryBulgaria Team

Рибният сектор в Европа

През последното десетилетие ЕС е бил на трето място в света след Китай и Перу по производство на риба и аквакултури с 4 % от световното производство.

Въпреки това ЕС е реализирал 6 % от световния улов. Пет държави-членки (Дания, Испания, Франция, Великобритания и Холандия) са осъществили 60 % от улова на ЕС, като Дания е използвала по-голямата част от продукцията си за производство на рибно брашно. Риболовният флот на Общността намалява постепенно. Производството на аквакултури изглежда е достигнало своето максимално равнище, макар да е възможно производството на нови видове да се увеличи. Резерви в това отношение имат предимно новите членки, в това число и България. Независимо от собственото си производство, Европейският съюз е нетен вносител на риба и рибни продукти.

След период на постоянно нарастване световният улов изглежда е достигнал своето максимално равнище от 145 милиона тона. Дори ако се вземат предвид разширяванията, производството в Европейския съюз постепенно е намаляло (с 21 % в периода между 1992 г. и 2006 г.) на 5,3 милиона тона. В началото на 90-те години уловът на Европейския съюз е представлявал 7 % от световния риболов, процент, който му отрежда трето място сред световните производители след Китай и Перу. През 2005 г. производството на Общността е представлявало 6 % от световния улов. През 2006 г. 75 % от улова на Общността е осъществен в североизточната част на Атлантическия океан, 11 % в Средиземно и Черно море, 8 % в централната и източна част на Атлантическия океан и 3 % в западната част на Индийския океан.

През 2006 г. пет държави-членки (Дания, Испания, Франция, Великобритания и Холандия) са реализирали 60 % от производството на Общността. Между тези пет държави съществуват структурни разлики. 69 % от производството на Дания и 6 % от производството на Обединеното кралство са предназначени за промишлена употреба, основно за производство на рибно брашно. Цялото производство в Испания, Франция и Нидерландия е предназначено за консумация от човека. Стойността на улова и заетостта в сектора на риболова са точен израз на тази ситуация. Например стойността на единица продукция за разтоварен в Испания улов е седем пъти по-висока от стойността в Дания.

Разширяването от 2004 г. е довело до увеличение на улова в Европейския съюз с 9 %. 97 % от улова на десетте държави, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 г., се осъществява от четирите крайбрежни държави на Балтийско море. От тези четири държави единствено Литва е запазила стабилни равнища на улова през последното десетилетие, докато уловът в Полша е намалял с 54 %, в Естония — с 34 %, а в Латвия — с 21 %. Дори като се взема предвид разширяването от 2004 г., в периода между 1997 г. и 2004 г. риболовният флот на Европейския съюз е намалял с 15 %, от 102 404 на 87 004 плавателни съда. Намаляването на тонажа на флота е било 3 %, а спадът на мощността — 12 %. Разширяването от 2004 г. е увеличило броя на плавателните съдове с 8 % (като така общият брой достига 92 422 съда), общата мощност с 8 % и тонажа на флота с 12 %. Флотовете на четирите крайбрежни държави на Балтийско море са съставлявали общо 53 % от броя на корабите на новите държави-членки, 85 % от тонажа и 66 % от двигателната мощност от флота на новите държави-членки.

През 2006 г. Гърция е притежавала 21 % от броя на риболовните кораби, следвана от Италия (16 %), Испания (15 %) и Португалия (10 %). Тези четири страни заедно с Франция и Обединеното кралство са представлявали 62 % от риболовните кораби на Европейския съюз с 27 държави-членки.

Флотът на Испания е представлявал 25 % от общия тонаж на флотата на Общността (481 000 тона), следван от флота на Обединеното кралство (216 000 тона — 11 %), Франция (209 000 тона — 11 %), Италия (206 000 тона — 11 %) и Нидерландия (195 000 тона — 9 %). Флотовете на държавите-членки от южната част на ЕС са представлявали 57 % от общия тонаж и 74 % от броя на корабите, което се обяснява с обстоятелството, че преобладават по-малки кораби. С изключение на Белгия и Холандия, в които преобладават големите кораби, всички флотове на държавите-членки имат относително сходна структура. В Гърция, Ирландия, Франция, Полша, Кипър и Обединеното кралство над 50 % от корабите са с размери под 12 метра дължина поради значението на крайбрежния риболов в тези страни. Ако корабите с дължина под 12 метра се считат за флот, предназначен за крайбрежен риболов, след разширяването от 2004 г. броят на плавателните съдове на Европейския съюз също е намалял с 16 %, а тонажът — с 21%. Въпреки това общата мощност на корабите с дължина под 12 метра се е увеличила с 3 %.

В периода между 1993 г. и 2005 г., производството на аквакултури в Общността се е увеличило с 27 %, макар през 90-те години това производство изглежда е достигнало максималното си равнище от 1,4 милиона тона. За същия период стойността на производството се е увеличила с 48 %. През 2005 г. аквакултурите са съставлявали 24 % от обема на улова. Аквакултурите на Общността са съсредоточени в четири основни вида: миди, пъстърва, сьомга и стриди. Въпреки това се наблюдава нарастване на производството на видове като лаврак, сафрид или калкан. Пет държави (Франция (20 %), Испания (17 %), Италия (14 %), Обединено кралство (14 %) и Гърция (8 %) осигуряват 74 % от обема на производството на аквакултури в Общността. Двучерупчестите мекотели (миди, стриди и мерценария) преобладават в Испания, Франция и Италия, като видовете варират според държавите. Обединеното кралство, от своя страна, произвежда основно сьомга и пъстърва, докато Гърция преработва предимно други рибни видове. Именно с разпределението на видовете се обяснява различната стойност на продукцията за аквакултурите. Производството на Франция представлява 19 % от стойността на продукцията, Италия и Обединеното кралство — 17 %, Гърция — 12 %, а Испания — 10 %.

Европейският съюз е нетен вносител на риба и рибни продукти с негативен баланс, който през 2006 г. възлиза на 3,9 милиона тона на стойност 13,8 млрд. евро. Както вносът, така и износът показват тенденция към повишаване, която е по-изразена при вноса. През 2006 г. Европейският съюз е внесъл 6 236 330 тона на стойност 17,298 млрд. евро. През 2006 г. ЕС е изнесъл 2 328 390 тона на стойност 2,525 млрд. евро. Средната цена на единица продукция при износ е 1,5 евро/кг, докато средната цена на единица продукция при внос е 2,8 евро/кг.



Виж още от Производство и консумация »



Избор на редактора

НАЙ - ЧЕТЕНИТЕ