Видове риби и аквакултури - Видове продукти от риболов и аквакултура и техните специфични характеристики

Шаран

19 юни 2013   0

Автор FisheryBulgaria Team

Шаран

Шаранът (Cyprinus carpio) произхожда от Китай и страните от Далечния Изток. И до днес там шаранът се среща в див вид в естествените си местообитания, например в Жълтата река и Меконг.

Шаранът (Cyprinus carpio) произхожда от Китай и страните от Далечния Изток. И до днес там шаранът се среща в див вид в естествените си местообитания, например в Жълтата река и Меконг.

Първите шарани в Европа са донесени от римляните, а по нашите земи – от траките. Те бързо се разпространяват в естествените водоеми на Южна Европа и Балканите. Паралелно с това започва и култивирането им в някои големи манастири в Централна Европа като алтернатива на животинския белтък по време на постите. Постепенно значението и търсенето на шарана нараства, предприемат се стъпки и за селекциониране на перспективни разновидности. Постепенно шаранът се разпространява в цяла Европа, като последната територия, на която получава радушен прием, са Британските острови. Шаранът завладява и другите континенти – в Северна Америка е внесен през 1831 г., в Канада - през 1876 г., и едва по-късно - в Африка, като първо с шаран се зарибяват реките, вливащи се в езерото Зимбабве. В Египет е пренесен през 1939 г. от Индонезия. Така постепенно шаранът се превръща в световна риба и заслужено се ползва с уважение заради отличните си вкусови качества, високата си адаптивност и непретенциозността си при изкуствено развъждане.

Обикновеният шаран е отдавна опитомен вид, развъждан по най-различни начини. Той леко понася големи температурни и качествени разлики на водата. Живее във всички видове водоеми с малък дебит и в тихи води. Всеяден е и се храни главно със зоопланктон и зообентос, отпадъци и части от водни растения. Първоначално е бил познат като „люспест шаран“ и за него са характерни големите и равномерно разположени люспи. При питомните разновидности рибите са покрити с малко и неравномерно разположени люспи.

Шаранът е главен обект на съвременните топлолюбиви рибовъдни стопанства Той се е наложил като риба за изкуствено развъждане благодарение на бързия си растеж, сравнително слабата взискателност да приема и да оползотворява добре растителните храни. Шаранът е сладководна риба, но понася и слабо солени води. Ето защо у нас се среща в Дунав и някои крайморски езера. При температура на водата 22 - 28С, шаранът най-добре расте и се развива. По отношение на съдържанието на кислорода във водата шаранът не е много взискателен - оптималното количество е 5 – 7 куб.см/л вода, а през зимата - 3 – 5 куб.см/л.

Малките шарани приемат най-вече дребни безгръбначни организми, които живеят по дъното и в крайбрежната част на басейните. Възрастните шарани са всеядни риби, които имат естествено предпочитание към животинските организми, но понякога прибягват и към растителна храна - предимно семена на висши растения. Културните породи шарани приемат много повече храна и я оползотворяват по-пълно, затова имат бърз растеж и твърде вкусно месо. При подходящи условия на хранене за едно лято достигат над 500 г, а за две лета - над 1000 – 1500 г. Дивият шаран расте много бавно. Живее над 30 години и може да достигне над 30 кг и 1 м дължина на тялото.

Шаранът е сравнително скорозряла риба и достига полова зрелост на 3 - 4 годишна възраст, като мъжките са по - скорозрели. Женските шарани хвърлят хайвера си през пролетта на порции с интервал от няколко дни във водата при температура 16 - 18С. Той е плодовита риба  - на 1кг маса се падат средно 180 000 хайверени зърна, които полепват по меката водна растителност.

У нас според формата на тялото и люспестата покривка се отглеждат няколко разновидности шаран.

Високогръб шаран. При него голямата височина на тялото се нанася в малката дължина 2 - 2,6 пъти. Голямата височина на тялото се измерва между гръбнака и коремната линия на тялото пред гръбната перка. Малката дължина на тялото се измерва от върха на муцуната до края на опашното стъбло.

Широкогръб шаран. При него височината към дължината се нанася 2,61 - 3 пъти.

Диви форми. При тях съотношението е над 1:3.

В зависимост от люспестата покривка на тялото има люспест, огледален и гол шаран.

Люспест шаран. Тялото е покрито с еднообразни люспи .

Огледален шаран. По тялото му има различни по форма и големина люспи, но има и безлюспести участъци.

Гол шаран. Тялото е без люспи.

За увеличаване рибопродуктивността на шарановите стопанства се препоръчва съвместно отглеждане на шарана с някои други видове риби като бял амур, толстолоб, лин, сом и др.

Възпроизводството на шараните се извършва най-често в люпилни. След излюпването ларвите се пренасят в малки и плитки басейни или в изкуствени езера с вода, богата на планктон. Именно планктонът, фитопланктонът и безгръбначната фауна в изкуственото езеро са отначало достатъчна храна за младите шарани, но впоследствие на рибите се дават хранителни добавки, най-често зърна на житни растения или различни хранителни смески. През есента изкуственото езеро се почиства и шараните се прехвърлят в по-дълбок басейн за презимуване или остават на същото място до пролетта. През най-студените месеци активността им спада и те се хранят малко, а понякога и въобще не се хранят.

През следващата пролет шараните се прехвърлят в изкуствен воден басейн, подготвен за лятото, където биват отглеждани докато навършат две години. На третата година през пролетта те се прехвърлят в големи изкуствени водни басейни за производство на т. нар. стокова риба. В тези условия те живеят от екосистемата, но често им се дават хранителни добавки на основата на житни растения.

Рибите се ловят най-често през есента, преди водата да замръзне. В зависимост от размера им биват подбирани за възпроизводство или за продажба. Повечето от шараните се продават по Никулден и затова най-често се съхраняват в чиста вода, което подобрява вкусовите им качества преди продажбата. Все повече шарани се ловят и по друго време на годината или за директна консумация, или за повторно зарибяване на водоеми за любителски риболов.

Един шаран може да достигне до 30 - 40 кг тегло и метър и повече дължина. На пазара обаче се предлагат екземпляри с до 30-50 см дължина и тегло 1,5 - 3 кг. При европейските климатични условия са необходими 3 до 4 години, за да се достигнат тези размери.

Развъждането на шарани е най-често с полуинтензивен характер. Шаранът може да се отглежда в моно- и поликултура (заедно с други сладководни видове, като щука, сом или бял толстолоб) или като част от по-широк кръг земеделски дейности. Изкуствените водни басейни, в които се развъждат шараните, играят често пъти важна роля за подобряването на биологичното разнообразие, за водозадържането и за защитата срещу наводнения.

Огромна част от производството на шарани се пада на аквакултурата. В световното производство на шарани най-голям дял притежава Китай с 80%. Далеч след него, като основни производители могат да се посочат Индонезия, Виетнам, Европейския съюз /ЕС/, Русия, Бангладеш и Бразилия. В рамките на ЕС шаранът е традиционно ястие за Централна Европа. Двата най-големи производителя са Полша и Чехия.

Днес шараните се развъждат главно в Централна Европа, където се купуват живи и са част от коледното, и в по-редки случаи – от великденското меню. Производителите се стараят да разнообразяват предлагането, като откриват малки преработвателни цехове за полуготови продукти (разфасован по различен начин пресен или пушен шаран/, както и продукти, приготвени по традиционни рецепти.



Виж още от Видове риби и аквакултури »

Пъстърва

Пъстърва

У нас се среща балканска пъстърва (Salmo trutta fario), американска (дъгова) (Oncorhynchus mykiss), сивен (Salvelinus fontinalis), дунавска пъстърва (Hucho hucho), черноморска пъстърва (Salmo trutta labrax). От всички тях само първите три представляват интерес от гледна точка на развитие на рибовъдството и на спортния риболов в страната.

18 юни 2013



Избор на редактора

НАЙ - ЧЕТЕНИТЕ