Производство и консумация - Национална и Европейска статистика за производството и консумацията на продукти от риболов и аквакултура

Ще изчезне ли рибата?

19 юни 2013   0

Автор FisheryBulgaria Team

Ще изчезне ли рибата?

Според най-мрачните прогнози до 40 години светът може да остане без риба.

Тази черна перспектива не е научна фантастика, а съвсем реално бъдеще, предупреждава списание „Нешънъл джиографик“.

Светът е заплашен от глобална рибна криза, тъй като модерните риболовни технологии и алчното и нехайно стопанисване стават причина за драстичното намаляване на някои световни запаси от риба.

Зле контролираните риболовни флоти унищожават някои от най-забележителните морски обитатели, като например обикновения тунец (познат под името риба тон) – вид, достигащ дължина 3.60 метра, тежест 680 килограма и продължителност на живота до 30 години.

От 1900 г. насам в популациите на множество едри хищни видове като рибата меч, марлина и най-едрите видове тунци, са регистрирани резки спадове – до 90% според скорошно проучване.

Изследването предупреждава, че ако сегашният неконтролируем риболов продължи, световните рибни запаси ще претърпят крах до 2048 г. Според други учени спадът в популациите не е толкова значителен, но въпреки това всички са съгласни, че на повечето места твърде много лодки преследват твърде малко риба.

Близо една трета от световните рибни популации се експлоатират прекомерно, като най-тежко засегнат е Атлантическият океан. Само в малко на брой изолирани зони на Атлантическия и Тихия океан се наблюдава възстановяване на някои почти изчерпани рибни популации.

 

Ето и някои факти за рибата в световния океан:

Всяка година в световния океан се ловят близо 100 милиона тона риба.

Само в 0.01% от световния океан риболовът е забранен.

Уловът на тунец в Средиземно море за нуждите на световния пазар на суши превишава четири пъти допустимите нива. В Тихия океан, където от 1950 г. насам са били уловени над 50 милиона тона тунец и други хищни видове, видът южен тунец вече е почти изчезнал.

Около 40 милиона акули биват убивани всяка година. Ловците режат перките им за приготвянето на супа, докато те са още живи, и после ги оставят да потънат на дъното, където загиват. В Средиземно море 12 вида акули вече се считат за изчезнали.

Световната търговия с жива рифова риба, снабдяваща основно ресторантите, може да реализира годишни печалби от над 1 милиард долара и много морски видове биват улавяни с помощта на цианид или капани.

Използването на динамит за убиване на рифова риба допълнително увеличава жертвите на търговията с живи екземпляри.

През 2002 г. около 76% от световния улов на риба е бил използван за директна консумация.

Около 1 милиард души по целия свят разчитат на рибата като основен източник на животински протеини.

Япония е най-големият вносител на риба в света – с дял от 18%, следвана от САЩ – със 17%. Европейският съюз е най-големият световен пазар на риба, внасящ 40% от общото количество.

Риболовът с парагади също унищожава морските ресурси. Въжетата с окачени на тях хиляди куки със стръв се простират на километри и често стават причина за нежеланата смърт на акули, както и на стотици хиляди морски костенурки, морски бозайници и птици годишно. При риболова с парагади страничният, тоест ненужния, улов се равнява на близо 30% от общия.

Тези и много други нерадостни статистически данни дават основание на много от развитите страни да разработват щадящи квоти за улов на риба и да приемат програми за опазване на акваториите и популациите на водните организми.

Още през 2007 г. Световната организация по изхранването към ООН (FAO) представи в Рим доклад, наречен „Sofia” - State of the World Fisheries and Aquaculture (състояние на световния риболов и аквакултури).

Според резултатите от изследванията, близо една четвърт от ресурсите на морска риба в света са застрашени. Повече от половината (52%) от видовете днес се експлоатират така интензивно, че покачване на числеността им е невъзможно. Особено тревожна е ситуацията при мигриращите риби като например редица видове акули. В групата на „морските скитници", броят на застрашените видове достига три четвърти. Към особено застрашените видове спадат червената риба тон, морската риба хек, акулата кит, треската, морският костур. Макар тези видове да са едва малка част от световните рибни запаси, положението при тях трябва да се разглежда като индикатор са състоянието на морето.

Най-силно засегнатите региони според изследването са Югоизточния Атлантически океан, Югоизточния тих океан, Североизточния Атлантически и районите за улов на риба тон в Индийския и Атлантическия океан. Тази тенденция дава причина говорител на  FAO да изкаже становището, че риболовният потенциал на световния океан най-вероятно е достигнал горната си граница. Това поражда необходимостта от всеобхватен и перспективно ориентиран мениджмънт на риболова.

От фонда WWF (World Wide Fund for Nature) считат, че докладът на FAO е алармиращ и изисква радикална промяна в глобалната риболовна политика. Към застрашената една четвърт трябва да се добавят още поне 50%, които се експлоатират до възможните граници. „Трябва да спрем плячкосването на океаните", казва експерт от WWF. Докладът на ООН доказвал, че обещаната от бизнеса и политиката промяна в тенденцията не се е извършила. „Ако човечеството продължи по същия начин, глобалните рибни ресурси до средата на столетието могат изцяло да се изчерпят". 

Много държави не се придържат към договорените риболовни квоти. Всички риболовни предприятия трябва чувствително да намалят улова си и то за достатъчно продължителен период, докато рибните ресурси се възстановят. В света има 200 особено значими рибни видове, към които политиката по надзора трябва да се прилага особено строго.

Докладът Sofia подчертава шансовете на изкуственото отглеждане на риба и аквакултури. С годишната си продукция от 47,8 млн. т. „аквафермерството" е водещия сектор в хранително-вкусовата промишленост в света. През 1980 г. 9 % от световното потребление на риба идва от изкуствено отглеждани рибни култури, а сега този дял вече е 43%. Територия от поне десет процента от световния океан трябва да се постави под охранителен риболовен режим, изисква WWF. За Гринпийс забраната на риболова трябва да се разпростре дори върху 40% от територията на моретата. На първо място трябва по-ефективно да се опазват миграционните пътища на рибните видове.



Виж още от Производство и консумация »



Избор на редактора

НАЙ - ЧЕТЕНИТЕ