Празници и традиции - Национални и европейски празници и традиции свързани с продукти от риболов и аквакултура и национални и Европейски готварски рецепти за приготвяне на популярни продукти от риболов и аквакултура

Най-вкусните риби

17 юни 2013   0

Автор FisheryBulgaria Team

Най-вкусните риби

Възможно е на класацията на най-вкусните риби да се гледа като на безсмислено начинание – оценката винаги ще е субективна.

Естествено – това е въпрос на лично предпочитание. Все пак кулинарните спецове могат да направят някои важни обобщения.

Експертно е доказано, че речната и езерната риба има по-нежно месо от морската. Понеже не се налага обработка при високи температури, по-голямата част от витамините и останалите биологично активни вещества, които съдържа, се запазват.

Най-разпространената сладководна риба е шаранът. Бялото му, леко сладникаво месо е вкусно, хранително и полезно. Може да се пържи, да се пече, да се пълни със зеленчуци и плодове.

Деликатесна е и бялата риба с чудесно нежно бяло месо и 1% масленост. От нея се готви вкусна рибена чорба, може да се пече на фурна с бяло вино, да се пържи, да се задушава със зеленчуци.

Змиорката е една от най-загадъчните риби, смятана от Аристотел за родственица на земния червей. Месото й е много тлъсто, със специфичен вкус и аромат. Може да се пържи или да се задушава с червено вино. Но най-често се предлага пушена или маринована.

Пъстървата живее в хладни чисти води – езера и ручеи. Тя е сочна, тлъста, с бледо розово месо. Най-добрият начин да се приготви е да се изпече на грил, на шиш или на керемида.

 

Все пак сред много рибари и диетолози се откроява мнението, че морската риба е по-вкусна. Дори в някои страни, като Гърция например, не ловят речна и езерна риба, предпочитат само морска. В нея има повече белтъчини отколкото в сладководната. По-високо, отколкото в речната, е и съдържанието на йод и бром. Месото й обаче е по-твърдо и сухо, не толкова тлъсто. Но и тук има изключения като например скумрията, лефера, лаврака и други.

Специфична особеност на морската риба е миризмата на йод. Ако ви е неприятна, изкисването на рибата във вода и лимонов сок я неутрализира, а месото става по-нежно.

Като особено изискан и сравнително скъп деликатес се ценят чигата, моруната, пъстругата и есетрата. Това са така наречените проходни риби, защото част от времето си прекарват в сладководни води, особено когато хвърлят високо ценения си хайвер. Тези изящни на вкус риби могат да се приготвят по много начини. Но колкото е по-проста рецептата, толкова е по-вкусно ястието. Например една от „цариците на рибите” - есетрата, притежава собствен благороден вкус и подправките могат да го съсипят.

Една от най-ценените морски риби е треската. Плътното й бяло месо ухае на морски треви, има малко едри кости, лесно се почиства и лесно се яде. Черният й дроб е основен източник на здравословното рибено масло. Особено високо ценят треската скандинавците и най-вече норвежците. Те са на първо място в света и по производство, и по потребление на тази риба. От треска правят най-вкусните котлети и фрикадели. Не отстъпва по вкус на тези деликатеси и в пържен, и в печен вариант. Най-близката й родственица е меджидът. Пушеният меджид е един от изисканите европейски деликатеси.

В района на Средиземно море много почитат дорада, която се среща в три разновидности. Най-вкусна и скъпа е кралската – красива риба, сребриста на цвят. Месото на розовата дорада е малко по-сухо и не така плътно. Най-разпространена и сравнително евтина е савата. Тя е нежна на вкус, пече се на грил или на фурна със зеленчуци и подправки.

В Гърция за риба номер едно се смята лавракът, който е много вкусен в най-различни начини на приготвяне.

Морският език е може би най-популярната „ресторантска” риба в редица страни заради благородния вкус, специфичен аромат и нежното месо без кости. Тя е и много диетична – маслеността й е 1%. Към същото семейство – на плоските риби – спада писията. По вкусови качества тя отстъпва на морския език, затова е по-евтина. Когато са пресни, а дори и замразени, и първата, и втората не миришат на риба, а на море. Тънкост има в обработването им. Люспите се почистват, дебелата кожа задължително се сваля, по протежение на гръбнака се прави нарез и се отделя филето.

Филето на морския език и писията е класическа основа за рибени ролца. Плънката е мус от сьомга, сметана, сол и смлян черен пипер или от извара, копър, магданоз и смлени орехи. Ролцата се запичат или се приготвят на пара. За да запази финия си вкус, плоската риба трябва да се приготвя по бърз начин – пържена в тиган, фритюрник или печена на грил.

Един от най-големите морски обитатели е рибата тон. Синият тон може да достигне тон и половина. Белият е с по-скромни размери – тежи „едва” 10-20 кг, но месото му е по-сочно и по-вкусно. Тази риба се пече на грил или във фолио. Ако е прясна, вкусна е и сурова – със сос тартар или полята със зехтин и лимонов сок.

От мерланг – нетлъста риба, която обитава Северния Атлантически океан, Средиземно и Черно море, се приготвя т.нар. „сърдит мерланг”. Почистената риба кисне в мляко, после се овалва в брашно, накрая се свива така, сякаш хапе собствената си опашка. Пържи се и се сервира с лимон и магданоз.

Идеална за диети е сьомгата, която е вкусна пържена, печена на грил, подходяща е за мус и пирожки. От прясна сьомга се приготвя известното карпачо – нарязва се на много тънки филета, които се заливат със сос от зехтин и лимонов сок.

Ако имате колебания как да консумирате рибата, спомнете си за поговорката „Рибата без вино е като отрова”. Както при всяко друго ястие е важно да се знае, че съпътстващо питие трябва да подчертава достойнствата, а не да ги заглушава. Според специалистите с пушена и варена риба обикновено се сервира леко бяло вино. Пържената или печена на грил изисква бели вина с изразен вкус. Топло пушена риба се съчетава добре с полусухи вина и бяло шампанско. Студените рибни закуски от сьомга вървят с коняк. Прочутата френска рибена чорба – буябес, се комбинира с розе или сухо червено вино. Към рибата, приготвена с винен сос, се сервира същото вино – бяло или червено, което е използвано за ястието.

Тези правила в крайна сметка не са строги. Допустими са експерименти, изненадващи комбинации, плод на кулинарното въображение.

Просто не се съмнявайте – една от най-приятните изненади на трапезата може да бъде рибата, която е достойна и за най-претенциозните гурмани.



Виж още от Празници и традиции »



Избор на редактора

НАЙ - ЧЕТЕНИТЕ