Видове риби и аквакултури - Видове продукти от риболов и аквакултура и техните специфични характеристики

Пъстърва

18 юни 2013   0

Автор FisheryBulgaria Team

Пъстърва

У нас се среща балканска пъстърва (Salmo trutta fario), американска (дъгова) (Oncorhynchus mykiss), сивен (Salvelinus fontinalis), дунавска пъстърва (Hucho hucho), черноморска пъстърва (Salmo trutta labrax). От всички тях само първите три представляват ин

БАЛКАНСКА ПЪСТЪРВА

Тялото на балканската пъстърва (Salmo trutta fario) е заоблено и леко странично сплеснато, покрито с дребни люспици. По горната и долната челюст има ситни зъби. Между гръбната и опашната перка има малък издатък, наречен "мазен плавник". Характерен е за всички пъстървови риби. Окраската на гърба варира, но в повечето случай е маслиненозелена с неправилно разхвърляни черни и червени петънца. Червените петънца са заобиколени от бели пръстенчета. Страните са жълтокафяви до златисти. На дължина достига до 20 см, рядко до 50 см. При нормални условия 1-годишните индивиди достигат тегло 15-20 г, 2-годишните-до 170 г и 3-годишните-до 300г.
 

Балканската пъстърва е типичен обитател на високопланинските езера и потоци, където водата е бистра и студена. Половата зрелост настъпва на 3-4 години. По време на размножителния период (октомври-ноември) мъжките добиват по-ярка окраска. Излюпването на малките става през март - април. По време на размножаването пъстървите се изкачват нагоре по потоците и ручеите. На места с подходящи чакълести дъна женската изравя трапчинка с опашния си плавник. Там тя отлага купчинка яйца, а мъжкият ги опложда. Инкубацията зависи от температурата на водата: при 8 градуса -60-65 дни, при по-ниска температура -200 и повече дни. Пъстървата се храни с ларви на различни насекоми, които снасят яйцата си във водата, водни бръмбарчета, попови лъжички, а когато поотрасне - с риби (себеподобни, главоч, лещанка). Често подскача над водата и лови пеперуди и други насекоми във въздуха. Нарастването става много бързо и зависи от количеството храна.

Балканската пъстърва е много търсена, но поради тесния си температурен диапазон и други биологични особености не издържа конкуренцията с дъговата пъстърва при изкуствено отглеждане. В някои стопанства в страната това все пак се прави, като основно се произвежда зарибителен материал за високопланинските водоеми – нейните естествени местообитания, за поддържане на популацията.

 

СИВЕН

Сивенът (Salvelinus fontinalis) обитава територията на Северна Америка и най-вече Канада, където представлява голям интерес от страна на спортния риболов. Този вид пъстърва e много лесен за разпознаване и не може да се сбърка с друг вид, заради окраската си. Отстрани има червени петна, а гърба и е тъмен на цвят, но покрит със светли точки, наподобяващи червейчета. На големина достигат до 25-30 см, но има и по-големи видове. Обитава чисти и студени, богати на кислород, реки.

В България изкуственото отглеждане на сивен започва едва в средата на миналия век, но налагането на пазара среща редица трудности. Някои наши високопланински реки и язовири са зарибени със сивен.

 

ДЪГОВА (АМЕРИКАНСКА) ПЪСТЪРВА

Дъговата пъстърва (Oncorhynchus mykiss), наречената така поради страничната линия на тялото и с цветовете на дъгата, е една от най-масово отглежданите сладководни риби. Родината ? е тихоокеанското крайбрежие на Съединените щати, а в Европа е пренесена в края на XIX век. Днес тя се отглежда в почти всички европейски държави.

Дъговата пъстърва е издръжлива риба. Тя може да живее в най-различни местообитания, като преминава от сладка в солена вода и обратно или непрекъснато обитава езера. Оптималната температура на водата за развъждане е под 21°C. Растежът и съзряването се влияят от температурата и храната. При нормални условия пъстървата обикновено съзрява на възраст 3-4 години. Тя е месоядна и се нуждае от богата на протеини храна. В благоприятна среда пъстървата може да достигне тегло 350 г за 10-12 месеца и до 3 кг за две години.

Личинките на пъстървата се отглеждат в кръгли живарници от фибростъкло или бетон, в които се поддържа постоянно течение и равномерно разпределение на личинките. Те се излюпват с жълтъчна торбичка, която съдържа необходимата храна за първоначалното им развитие. След като поемат тези хранителни вещества, малките изплуват на повърхността, за да търсят храна, и започват да контролират способността си да се задържат на повърхността. Хранят с протеини, витамини и масла под формата на малки трохи (патентован фураж). През първите стадии от отглеждането се предпочита храненето на ръка, за да се избегне прехранване. След това малките се захранват с малки гранули до достигането на тегло от 50 г и дължина 8-10 см. След това ювенилните екземпляри се прехвърлят в производствената единица за отглеждане – или в плаващи клетки, разположени в езера, или най-често в басейни по поречието на река. Те обикновено са направени от бетон с правоъгълна форма и функционират на два технически принципа: постоянно изтичане – представлява отворена система за протичане на речната вода през инсталациите, или рециркулация – затворена система, в която водата циркулира, като се рециклира, или система с частична рециркулация. Предимството на рециркулацията е възможността да се контролира температурата на водата през цялата година. Пъстърва се отглежда също така в плаващи клетки в морето, например в слабосолените води на Балтийско море или в защитените води на скандинавските фиорди, както и край западното крайбрежие на Шотландия и Ирландия. Морските пъстърви получават храна, подобна на тази на сьомгата, което обяснява розовия оттенък на месото им.

Когато пъстървите достигнат теглото за пускане на пазара, те се улавят с мрежи или се изпомпват на сушата.

През 2009 г. най-големите производители в световен мащаб бяха Европейския съюз, Китай, Норвегия, Турция и Иран. Сега почти всички дъгови пъстърви на пазара в ЕС са от  аквакултура. По-голямата част от предлаганата пъстърва е местно производство. Основните държави - производители в ЕС са Италия, Франция, Дания, Германия и Испания. Внос се осъществява основно от Турция и Норвегия (големи соленоводни пъстърви за филе), а главните вносители са Германия и Швеция. ЕС изнася пъстърва основно за Русия и Швейцария, главно от Дания. Търговията в рамките на ЕС е значителна – равнява се на половината от общата стойност на предлагането в ЕС. Основните износители измежду държавите - членки са Полша, Дания и Швеция, а основните вносители са Германия и Финландия.

Дъговата пъстърва се предлага на европейските пазари през цялата година. При тегло до 400 г тя може да бъде с бяло или розово месо, цяла или на филета, прясна или пушена. Ако се отглежда малко повече време до достигане на тегло от 1,5 кг, дъговата пъстърва, също като сьомгата, се продава прясна (на филета или на рибни стекове) или пушена (на резени). В последния случай най-често е студено пушена, но също така и топло пушена, особено сладководната пъстърва за единични порции. Осолени яйцата ? също се консумират, особено в северна Европа.

В България дъговата (американска) пъстърва е ширoкo използвана като зарибителен материал за басейни, предназначени за спортен риболов.



Виж още от Видове риби и аквакултури »



Избор на редактора

НАЙ - ЧЕТЕНИТЕ