Видове риби и аквакултури - Видове продукти от риболов и аквакултура и техните специфични характеристики

Сом

17 юни 2013   0

Автор FisheryBulgaria Team

Сом

Европейският сом (лат. Silurus glanis) е най-голямата у нас сладководна риба.. На дължина достига до 5 метра, а на тегло до 300 килограма.

Официалният рекорд за европейски сом е поставен от въдичар на р. По в Италия през 2010 г. – уловеният екземпляр е тежал 134,97 кг.  Кожата на сома е без люспи. Зъбите му са остри, дребни и завити навътре. Гърбът му обикновено е тъмен, страните и коремът са на петна. На горната си челюст има по две, а на долната четири по-къси мустачки, които са неговите осезателни му органи. Зрението му е много слабо поради това, че живее в мрака на дълбочините и често в мътни непрозрачни води. За сметка на това осезанието и слуха му са изключителни. Топлолюбив хищник - активен е лятно време при повишаване на температурата на водата. През зимата ляга в подмол, скална пукнатина, дупка на дъното и изпада в летаргия. Пробужда се към средата на април и започва да ловува чак до ноември, като негово ловно поле са най-вече дълбоките води. В средата на лятото може да се наблюдава ловуване и по повърхността на водоемите. Приближаването на бури също повишава активността му.

Разпространен е в Европа и Азия. У нас обитава естествено Дунав и долните течения на притоците му. Среща се и в Струма, Тунджа, Марица, Арда и техните притоци. Някои от големите язовири, които обитава сомът са Въча, Студен кладенец, Кърджали, Ивайловград, Пясъчник, Йовковци, Тича и др. Сомът се храни с жаби, риба и изобщо всичко с животински произход. Пребивава във води със слабо течение или в застой. Харесва дълбокото и там се чувства в безопасност. Смята се за голям домошар, защото е способен да изкара целия си живот на едно дънно място или в някоя яма. Някои от сомовете живеят в скални цепнатини, дънни дупки, подмоли, подводни пещери и т.н. След като порасне сомът няма естествени врагове във водоемите. Само по-едър от него сом може да го пропъди от обиталището му. Когато храната е в изобилие, сомовете се заселват по няколко в един водоем.

Ихтиолозите неведнъж са изтъквали, че сомът е крайният регулатор в един водоем. Там, където той е добре представен, в продължение на над десет години временните надмощия на един или друг вид риба траят много кратко. Причината е в това, че сомовете както великите сили при държавите налагат мир чрез сила. Така да се каже, пред огромната паст на сома всички са равни – костури, щуки, бели риби, кефали и други водни войнолюбци. Без да има кучешки зъби, сомът се справя отлично и с доста голяма стръв. Да лапне килограмов костур, за него е като да глътне бонбон. Той стиска здраво жертвата си в уста, за да я зашемети, и после веднага я гълта цяла. Сомът има естествената грижа да храни огромно тяло и поради това често не може да си позволи лукса да ловува само нощем. Рано сутрин или привечер той се вдига в горните пластове, за да похапва дребни рибки. Ако обаче храната е в изобилие, предпочита да не се хаби, а прикрит зад някакво укритие, да атакува изневиделица.

Сомът е хищник и неговият огромен апетит го кара да ловува непрекъснато риби, жаби, раци, птици, миди, понякога мърша, червеи, насекоми, пиявици и ларви от тинята. Има сведения, че особено големите екземпляри нападат дори водоплаващи птици.

Риболов на сом може да се практикува по няколко начина - от брега, от лодка на "влачене" и от лодка на "кльонк". Използват се както естествени, така и изкуствени примамки. Според опитни рибари, той харесва кюспе, хляб и дори сапун домашно производство.

Месото на сома е бяло, без кости, мазно и много вкусно. Интересното при него е, че то е по-добро от предната част на рибата, отколкото от опашката. При сома за разлика от повечето други риби често тлъстината се отлага първо в опашката. Понякога при по-едрите риби пластът от подкожна мазнина е към 2–3 см дебел.

Великолепните кулинарни качества на сома го правят желан гост на трапезата ни, но прогресивното намаляване на популацията му през последните десетилетия естествено насочва усилията към изкуственото му отглеждане. Сега вече водоемите, където в една или друга степен се развъждат и отглеждат сомове у нас, вече са стотици.



Виж още от Видове риби и аквакултури »

Пъстърва

Пъстърва

У нас се среща балканска пъстърва (Salmo trutta fario), американска (дъгова) (Oncorhynchus mykiss), сивен (Salvelinus fontinalis), дунавска пъстърва (Hucho hucho), черноморска пъстърва (Salmo trutta labrax). От всички тях само първите три представляват интерес от гледна точка на развитие на рибовъдството и на спортния риболов в страната.

18 юни 2013

Няма изказани коментари.
Добави коментар







Въведете код:
Добави коментар


Избор на редактора

НАЙ - ЧЕТЕНИТЕ