Видове риби и аквакултури - Видове продукти от риболов и аквакултура и техните специфични характеристики

Бяла риба /Сулка, смадок/

16 юни 2013   0

Автор FisheryBulgaria Team

Бяла риба /Сулка, смадок/

Бялата риба е най-едрият представител на сем. Костурови, населяващ водоемите в нашата страна.

В различните части на България тя има различни имена и е известна още като смадок, сулка или акбалък или елеврек. На немски език бялата риба е известна като Zander, на френски е sandre, поляците я именуват седач, руснаците – судак, естонците – капа и т.н. Според някои риболовни школи тя е най-интелигентният и недоверчив хищник. Но в Литва има поговорка “Глупав като бяла риба”. Глупава или не, тя има много почитатели сред риболовците не само заради разнообразието в методите на ловене, но и заради вкусното й месо.

Сред сладководните хищници бялата риба заема почетното трето място, нареждайки се след сома и щуката, ако приемем, че класацията е по размери и тегло. Преимуществото й пред сома е, че тя се лови във всички годишни сезони, а и по хищнически нрав (агресивност и лакомия) достойно си съперничи с щуката. И докато щуката ловува, причаквайки в засада наивните си жертви, бялата риба упорито ги преследва, докато ги улови или загуби от поглед.

В специализираната литература се посочват данни, че максималното тегло на бялата риба достига 20 кг – при дължина 1,30 м, но официалният рекорд за улов с въдица у нас е 12 кг. През последните години популацията й непрекъснато се свива и за трофейни екземпляри се приемат риби с тегло около или над четири-пет килограма. Най-често по нашите водоеми се хващат риби в рамките на 0,5-2,5 кг.

Тялото на хищника е удължено, торпедовидно, покрито с неголеми ктеноидни люспи, дълбоко сраснали с кожата. Гърбът е масленозелен, до сивочерен, страните са сребристо жълти, а коремът – снежнобял, до жълтеникав при по-едрите екземпляри. В някои водоеми с кафяво-черно торфено дъно се срещат доста по-тъмни по окраска индивиди. Напречно на тялото й минават от 8 до 12 кафяво-черни ивици. Гръбните перки са две – първата има от 13 до 15 остри лъча, подобни на бодли, а втората – от 1 до 3 твърди бодливи лъча и от 19 до 23 меки лъча.

Главата на хищника е сравнително голяма, издължена, устата е крайна и има широк отвор. Челюстите и устната кухина са покрити с различни по големина, остри зъби, сред които се откоряват четири по-едри, наричани “кучешки”. Бузите са голи или само частично покрити с дребни люспи. Очите са изпъкнали, големи и имат фосфоресциращ блясък.

Сулката не понася много студените води и това обяснява нейното сравнително ограничено разпространение. Тя предпочита по-мекия климат и населява отделни райони в Централна Европа, басейните на Черно, Каспийско и Азовско море. В незначителни количества се въди и в басейните на Балтийско море (река Нева и др.) По-многочислена популация има в големите руски реки – Волга, Дон, Ока и др.

В България видът се среща в Дунав и в най-долните течения на големите му притоци, долното течение на Марица и Камчия, в някои от крайморските езера (Мандренско и Вая край Бургас) и блатата на север от Варна (Дуранкулашко и Шабленско езеро), в повечето големи язовири („Копринка”, „Жребчево”, „Тича”, „Цонево”, „Ал. Стамболийски”, „Сопот”, „Пчелина”, „Огняново”, „Искър”, „Пясъчник”, „Въча”, „Батак”, „Тракиец”, „Гарваново”, „Студен кладенец”, „Ивайловград” и др. Добри условия за живот намира и в някои микроязовири с песъчливи и чакълести дъна и водоеми, образувани по изкуствен начин при добив на инертни материали. Около столицата в недалечното минало бяла риба имаше в изобилие в яз. ”Искър”, бент „Панчарево”, и баластриерите край Негован, Чепинци, Д. Богров, Челопечене, но в днешно време тези риболовни обекти карат на стара слава. От водите на яз. “Искър” в периода 1980-1990 са извадени много трофейни бели риби. В последните няколко години се случва колеги да постигат частични успехи, но за чудеса вече не може да се говори. Освен посредствените резултати като количество, продължава и трайната тенденция към издребняване на улова. Като цяло в България запасите от сулка непрекъснато намаляват, в резултат от безконтролния улов и масовото бракониерство.

            Главното условие за съществуването на бялата риба е чистата, богата на кислород вода. Изключение е приспособяването й и в недотам чиста вода, каквато имат някои язовири като “Пчелина” и “Тополница” и езерото Вая. Трябва да се отбележи, че в последните години поради ограничаване на замърсяването на посочените язовири се поизчистиха от замърсители и рибата намира все по-подходящи условия за развитие.

Бялата риба се чувства добре в пълноводните реки с бавно и умерено течение. Придържа се около дълбоките участъци, изобилстващи с дънни ями, прагове, камъни, скали, коренища и стволове на дървета, намиращи се по дъното. В Дунав обитава районите около пристанища, понтони, кейови стени, закотвени кораби и баражи. Там обичайно обитава дълбочините в самия фарватер на реката. В язовирите избягва крайбрежните плитчини, обрасли с водна растителност. В стоящи води предпочитано местообитание са дълбоките и открити водни пространства, скалистите стръмни брегове, гънките в дънния релеф и местата около устията на вливащите се чисти реки. Бялата риба предпочита дълбочините с чакълесто-песъчливо дъно, без тиня и водорасли. Отлични убежища намира около язовирните стени, основите на водните кули и шлюзовете.

Полова зрелост белите риби достигат на 3-4-годишна възраст. Размножават се през април и май при температура на водата от 6 до 15 градуса по Целзий. В зависимост от размера си женската снася до един милион хайверни зърна в предварително оформени “гнезда”. Хайверът се изхвърля на дълбочина от 0,5 до 3-4 метра, в зависимост от дълбочината на водоема. След оплождането на хайвера мъжкият остава при гнездото до излюпване на малките рибки, защитавайки поколението от неприятели. С право може да се каже, че сулките са най-грижовните родители в рибното царство по отношение опазването на хайвера си. Малките рибки, достигайки 5 см дължина, преминават към хищнически начин на живот като нападат дребни рибки, ракообразни, ларви на насекоми и червеи. Възрастните екземпляри се хранят с живи, болни или мъртви рибки и раци. Атакуват предимно дребосъци с издължена форма на тялото – уклеи, кротушки, мренки, кефалчета, кубинки, щипоци и речни попчета, но когато са гладни хищниците не пропускат и дребосъци с по-широко тяло, като бабушки, горчивки, платички, червеноперки, каракудки. Хищническата природа кара белите риби да не прощават и на собственото си потомство, а също и на риби като костура, бибана и слънчевата рибка, които имат бодливи лъчи на гръбните перки. Формата на тялото на сулката и мощните перки й осигуряват голяма бързина при плуване и реални шансове при преследване на плячката.

Бялата риба нараства бързо в сравнение с много други сладководни риби. За ускорените темпове на растеж много важен фактор е наличието на обилна храна. Едногодишна сулка достига тегло от 50 до 100 г, двегодишна тежи от 200 до 400 грама, на третата година, при наличие на големи количества плевелна риба, може да достигне 500-800 грама. Според някои  научни изследвания, продължителността на живота на бялата риба е около 15 години. Има сведения, че живее и до 20 години.

През последните години все по-усилено се практикува отглеждането и в поликултурна среда в съобщество с растителноядни риби, и се смята, че тази практика вече е доказала своята ефективност.



Виж още от Видове риби и аквакултури »

Пъстърва

Пъстърва

У нас се среща балканска пъстърва (Salmo trutta fario), американска (дъгова) (Oncorhynchus mykiss), сивен (Salvelinus fontinalis), дунавска пъстърва (Hucho hucho), черноморска пъстърва (Salmo trutta labrax). От всички тях само първите три представляват интерес от гледна точка на развитие на рибовъдството и на спортния риболов в страната.

18 юни 2013



Избор на редактора

НАЙ - ЧЕТЕНИТЕ